Да се смея ли... Да плача ли?

От снощи много се чудя как да реагирам в ситуацията, в която съм изпаднал. Един човек излезе като победител от едно голямо състезание и първите неща, които направи като такъв бяха да посвети победата на дядо си и да си даде часовника на един свой приятел понеже се били хванали на бас за нещо... Няма лошо, мисля си сега докато пиша, само дето пропускам да спомена, че състезанието всъщност са парламентарни избори, победителя е бъдещия министър прецедател, а за тази победа, която той посвети на "дЕдо" си са му помогнали около 1 624 371 българи.
От друга страна тази същата победа помага замалко да слязат от почетната стълбичка, един българин с украинско (Съветско) самосъзнание, един българин с турско самосъзнание и един българин с Австро - Испанско самосъзнание, които в комплект управляваха страната с проевропейско и пронатовско самосъзнание.
Та в създалата се ситуация незнам да се смея ли... да плача ли?
В последно време все по-често ми се налага да разсъждавам за това какво искам и какво правя по въпроса за бъдещето на децата ми. Дали е правилно и достатъчно това което правя, дали не греша като оставам в България и т.н. Мислейки за това все повече се улавям, че най-добре ще е да им благодаря (на 4-те субекта по-горе), защото благодарение на тях успявам. Като знам, че ме управлява социалист с просъветски убеждения, бивш цар (това е като бившият комунист и бившият хомосексуалист), ченге с протурски нагласи и/или каратист - пожарникар - охранител - полицай, всичко което ми остава да направя е да се стегна и да не чакам нищо от никой, а да бачкам здраво, защото това е единствения ми шанс.
Така че май вместо да се смея или да плача по-добре да взема да поработя.