Преди доста години Ст. Михайловски е казал, че "Българинът не е свободен: българинът е само освободен" сега разбирам пълния смисъл на тези думи. Тогава ние сме се освободили, но не сме станали свободни. Сега повече от 100 години по-късно имаме Демокрация, но не сме демократи.
Може би проблема е, че и за двете неща не сме били готови и ако свободата поне сме я искали или така си мислим, дали сме доста жертви за нея, то май демокрацията не я и искахме. Шепа дисиденти половината, от които по-късно се оказаха ДС дисиденти направиха "безкръвната революция" у нас. Да ама не, не става явно така. Не може да вземеш без да дадеш. Единствени ние понеже сме тарикати решихме, че можем и затова получихме това което заслужихме. Пошла "демокрация".
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Tova koeto napisa mi pripomni na stihovete na edin syrbsko-hyrvatski poet, napisanite sled WWII: "Da li ce sloboda umeti da peva, kao sto su suznji pevali o njoj?" (Will freedom know how to sing the way the slaves sang about her?) Sirech, da li shte bydem gotovi za svobodata, ili, vyv tvoiat vypros, demokraciata.
ОтговорИзтриванеInache, razbira se, kakto i vyv choveshki zaimotnoshenia, vzimane bez davane ne stava, pone dylgosrochno. Tova go znaem :)