Не се сдържах...
Бях решил да не пиша повече по тази тема, но не мога.
2 неща ме вълнуват тези дни:
- "Ние разчитаме на балансираната ни външна политика – с арабския свят, с Палестина, с всички държави там сме в изключително близки, приятелски отношения. Арабският свят прави бизнес в България, на всеки ъгъл има дюнер". Не е нужно да посочвам автора на текста. Въпроса е, че не знам как да реагирам. Мога да се посмея на бликащата простотия, мога и да "поплача", че бликащата простотия идва от първия в държавата, мога и да се почудя по каква линия г-н Борисов прави връзка между арабския свят и атентата в Москва...?! От Москва такива индикации няма, дори напротив всички предхождащи събития, вътрешно и външно политически нюанси сочат в съвсем друга посока, някъде в Кавказ, Ставропол... Какво ли иска да намекне г-н Борисов, че знае нещо което никой друг не знае или че не знае нещо което всички други знаят?!
2-ри казус доста по-прозаичен:
...
- В.Т. - Нищо... пуснали сте ми съобщение, звъня на тоя номер, но ми пише, че е грешен кода...
Б.Б. - Не бе, т'ва му е ЕГН-то бе, не мобилния.

като виц, а? Да ама има и звук значи не е виц, a "real life" и продъклжава:

Б.Б. - Т'ва му е ЕГН-то. Тва е едно момче, къде рита топка с мене, бе, там от Аерогарата... И там на Манченко брат му, некъв Манченко бил, но той поне идва да рита топка с мене по обед, го преместил на друго место.
В.Т. - Еми... ще го реша веднага.

Какво да правим сега? Ситуация! На работа ли да ходи момчето, топка с премиера по обед ли да рита?!
Пак не знам какво да правя: да се смея, да поплача или да се почудя.

П.С.: Без да се усетя го нарекох "първия в държавата" до преди 22 години един друг наричахме така.