Не се сдържах...
Бях решил да не пиша повече по тази тема, но не мога.
2 неща ме вълнуват тези дни:
- "Ние разчитаме на балансираната ни външна политика – с арабския свят, с Палестина, с всички държави там сме в изключително близки, приятелски отношения. Арабският свят прави бизнес в България, на всеки ъгъл има дюнер". Не е нужно да посочвам автора на текста. Въпроса е, че не знам как да реагирам. Мога да се посмея на бликащата простотия, мога и да "поплача", че бликащата простотия идва от първия в държавата, мога и да се почудя по каква линия г-н Борисов прави връзка между арабския свят и атентата в Москва...?! От Москва такива индикации няма, дори напротив всички предхождащи събития, вътрешно и външно политически нюанси сочат в съвсем друга посока, някъде в Кавказ, Ставропол... Какво ли иска да намекне г-н Борисов, че знае нещо което никой друг не знае или че не знае нещо което всички други знаят?!
2-ри казус доста по-прозаичен:
...
- В.Т. - Нищо... пуснали сте ми съобщение, звъня на тоя номер, но ми пише, че е грешен кода...
Б.Б. - Не бе, т'ва му е ЕГН-то бе, не мобилния.

като виц, а? Да ама има и звук значи не е виц, a "real life" и продъклжава:

Б.Б. - Т'ва му е ЕГН-то. Тва е едно момче, къде рита топка с мене, бе, там от Аерогарата... И там на Манченко брат му, некъв Манченко бил, но той поне идва да рита топка с мене по обед, го преместил на друго место.
В.Т. - Еми... ще го реша веднага.

Какво да правим сега? Ситуация! На работа ли да ходи момчето, топка с премиера по обед ли да рита?!
Пак не знам какво да правя: да се смея, да поплача или да се почудя.

П.С.: Без да се усетя го нарекох "първия в държавата" до преди 22 години един друг наричахме така.

Свободен, Демократичен

Преди доста години Ст. Михайловски е казал, че "Българинът не е свободен: българинът е само освободен" сега разбирам пълния смисъл на тези думи. Тогава ние сме се освободили, но не сме станали свободни. Сега повече от 100 години по-късно имаме Демокрация, но не сме демократи.
Може би проблема е, че и за двете неща не сме били готови и ако свободата поне сме я искали или така си мислим, дали сме доста жертви за нея, то май демокрацията не я и искахме. Шепа дисиденти половината, от които по-късно се оказаха ДС дисиденти направиха "безкръвната революция" у нас. Да ама не, не става явно така. Не може да вземеш без да дадеш. Единствени ние понеже сме тарикати решихме, че можем и затова получихме това което заслужихме. Пошла "демокрация".

Следя от известно време някакъв "скандал", кавичките са защото той е такъв само в моята и още няколко глави. Нормалните хора това не ги вълнува, те си работят, карат си колите по новите магистрали, водят децата си в новите детски градини, разхождат се по Южната дъга на софийското околовръстно и т.н.
От другата страна изпълнителната власт се самоподслушва профилактично, министъра на вътрешните работи чете присъди по телевизията и от парламентарната трибуна, разсекретява някакви СРСта защото имало обществен интерес, а за други си мълчи като комунист на разпит, въпреки че общественият интерес май е по-голям. Министър председателя не знаел по-добър начин да си контролира министрите освен да ги подслушва, единия министър казва за другия, че е глупав, заместника му пък твърди, че не си дава много зор. Депутати кадруват в митниците...това че се натискат за ново телефонче като деца за близалка почти го бях забравил, и май не само аз.
...та мисля си аз - кога точно се загубихме? те и "преди" строяха магистрали, детски градини и всякакви дъги на околовръстното. И преди всеки беше слушан и всичко зависеше от Един.
Защо не ни пука? Защо новата детска градина и няколко километра магистрала е по-важна за нас от Конституцията? Защо най-важните хора в държавата се държат по-нагло от "Наглите" и на никой не му пука? Защо журналистите задават въпроси, отговорите на които или всички знаят или никой не интересуват? Защо когато отваряха магазините LIDL пред тях имаше хиляди, а когато протестираха студентите и учените имаше десетки...