Не се сдържах...
Бях решил да не пиша повече по тази тема, но не мога.
2 неща ме вълнуват тези дни:
- "Ние разчитаме на балансираната ни външна политика – с арабския свят, с Палестина, с всички държави там сме в изключително близки, приятелски отношения. Арабският свят прави бизнес в България, на всеки ъгъл има дюнер". Не е нужно да посочвам автора на текста. Въпроса е, че не знам как да реагирам. Мога да се посмея на бликащата простотия, мога и да "поплача", че бликащата простотия идва от първия в държавата, мога и да се почудя по каква линия г-н Борисов прави връзка между арабския свят и атентата в Москва...?! От Москва такива индикации няма, дори напротив всички предхождащи събития, вътрешно и външно политически нюанси сочат в съвсем друга посока, някъде в Кавказ, Ставропол... Какво ли иска да намекне г-н Борисов, че знае нещо което никой друг не знае или че не знае нещо което всички други знаят?!
2-ри казус доста по-прозаичен:
...
- В.Т. - Нищо... пуснали сте ми съобщение, звъня на тоя номер, но ми пише, че е грешен кода...
Б.Б. - Не бе, т'ва му е ЕГН-то бе, не мобилния.

като виц, а? Да ама има и звук значи не е виц, a "real life" и продъклжава:

Б.Б. - Т'ва му е ЕГН-то. Тва е едно момче, къде рита топка с мене, бе, там от Аерогарата... И там на Манченко брат му, некъв Манченко бил, но той поне идва да рита топка с мене по обед, го преместил на друго место.
В.Т. - Еми... ще го реша веднага.

Какво да правим сега? Ситуация! На работа ли да ходи момчето, топка с премиера по обед ли да рита?!
Пак не знам какво да правя: да се смея, да поплача или да се почудя.

П.С.: Без да се усетя го нарекох "първия в държавата" до преди 22 години един друг наричахме така.

Свободен, Демократичен

Преди доста години Ст. Михайловски е казал, че "Българинът не е свободен: българинът е само освободен" сега разбирам пълния смисъл на тези думи. Тогава ние сме се освободили, но не сме станали свободни. Сега повече от 100 години по-късно имаме Демокрация, но не сме демократи.
Може би проблема е, че и за двете неща не сме били готови и ако свободата поне сме я искали или така си мислим, дали сме доста жертви за нея, то май демокрацията не я и искахме. Шепа дисиденти половината, от които по-късно се оказаха ДС дисиденти направиха "безкръвната революция" у нас. Да ама не, не става явно така. Не може да вземеш без да дадеш. Единствени ние понеже сме тарикати решихме, че можем и затова получихме това което заслужихме. Пошла "демокрация".

Следя от известно време някакъв "скандал", кавичките са защото той е такъв само в моята и още няколко глави. Нормалните хора това не ги вълнува, те си работят, карат си колите по новите магистрали, водят децата си в новите детски градини, разхождат се по Южната дъга на софийското околовръстно и т.н.
От другата страна изпълнителната власт се самоподслушва профилактично, министъра на вътрешните работи чете присъди по телевизията и от парламентарната трибуна, разсекретява някакви СРСта защото имало обществен интерес, а за други си мълчи като комунист на разпит, въпреки че общественият интерес май е по-голям. Министър председателя не знаел по-добър начин да си контролира министрите освен да ги подслушва, единия министър казва за другия, че е глупав, заместника му пък твърди, че не си дава много зор. Депутати кадруват в митниците...това че се натискат за ново телефонче като деца за близалка почти го бях забравил, и май не само аз.
...та мисля си аз - кога точно се загубихме? те и "преди" строяха магистрали, детски градини и всякакви дъги на околовръстното. И преди всеки беше слушан и всичко зависеше от Един.
Защо не ни пука? Защо новата детска градина и няколко километра магистрала е по-важна за нас от Конституцията? Защо най-важните хора в държавата се държат по-нагло от "Наглите" и на никой не му пука? Защо журналистите задават въпроси, отговорите на които или всички знаят или никой не интересуват? Защо когато отваряха магазините LIDL пред тях имаше хиляди, а когато протестираха студентите и учените имаше десетки...

Пясъчни фигури за пясъчни хора

През почивните дни отскочих до морето. Няколко пъти през изминалата седмица попаднах на анонси за втора поред експозиция на пясъчни фигури в Бургас. Бях решил, че ще ги посетя, понеже съм виждал подобни в чужбина и винаги са ми харесвали.
Като начало, не беше лесно да ги открия, въпреки че в Интернет пишеше, че са до х-л Парк в парк Езеро, никой от петимата "бургазлии", които питах лутайки се из града, къде е това нямаха идея, а за пясъчни фигури не бяха чували изобщо. Разбира се когато човек търси, намира. В един не лош парк в края на града до един соц-Парк хотел.
Никакви реклами, никакъв анонс, нищо което да хване скучаещия турист и да го доведе до там, само аз и още няколко заблудени. На входа сърдита бабичка се скара на сина ми още преди да сме влезли, защото и влизал в стаичката (той просто предположи че от там е входа), взе ни по 3лв на човек и ни ПУСНА да влезем в заградено пространство където имаше наистина няколко много хубави фигури. Разходихме се поснимахме и си тръгнахме, на изхода наперен български мачо се скара на детето си, което нещо се радваше: "Ай стига крищя бе, да'н си селянчи..." на което майката (най-вероятно фолк певица, ако не - поне манекенка) отговори "Ам'чи куга да крещи бе? Кат стани като тебе ли, да си показва магариити." Засмях се подминах, но след няколко метра друг подобен субект отиващ към плажа с любимата си, каза: "Аку ми искат повичи от идин лев да си ги наврът пясъците в г..а" Това ми дойде малко в повече и ме накара да се замисля... Навсякъде другаде където съм виждал подобни пясъчни фигури те са в центъра на курорта, на възможно най-забележимото място, не са оградени с телена ограда, има много млади хора, които те канят да ги разгледаш, всички им се радват и ги снимат. Толкова ли е трудно, след като сме направили по-сложното да ги създадем, да им осигурим подходящо място, с подходяща реклама, така че да могат повече НОРМАЛНИ хора да ги видят?

TIMES: " ... democracy with muscle"

TIMES: "...So perhaps the Bulgarian voters have made the right choice; perhaps the time has really come for strongmen, for democracy with muscle. Let’s hope they don’t forget the democracy bit."
А дали изобщо сме знаели някога какво е това Демокрация? - демос „народ“, кратос "сила", "власт".
Защо, когато един министър си купува самолетен билет за 18К USD, когато двама министри "развалят седянката" докато подопечните им стачкуват под прозорците, когато друг министър ни кара да се разхождаме с флашки от гише на гише, когато се прибираме в собствената си държава ние просто гледаме новините цъкаме с език и чакаме да видим дали Слави ще кажe някой виц по въпроса?
Защото така и не разбрахме, че имаме властта, тя е наша и не само в един ден на 4 години както някой "политици" нахално ни обясняваха в желанието си да ни изкарат да гласуваме, а всеки ден.
Демокрация не е да имаш кока-кола по магазините, да не се редиш на опашки за банани и да не ти спират тока на 2 часа. Демокрация е да знаеш, че можеш да се възползваш (и да го правиш) от власта си всеки път, когато се почустваш засегнат от тези, на които си я делегирал.
Естествено няма как всеки път, когато не съм съгласен с дадено решение да обявявам гладна стачка или да окупирам парламента, но би трябвало с пълна сила да спазваме третия закон на Нютон: всяко действие има равно по сила и обратно по посока противодействие.
Тогава нещата ще влязат в релси. Пак ще се краде, пак ще има корупция, но има едно, но и то е в обема и мащаба. Когато полицая и чиновника спрът да искат по 5-10 лв за "услуга" и обикновенния човек спре да се сблъсква на всяка крачка с корупция тогава той ще повярва, че тя е изчезнала, защото няма да има пряк досег с нея.
Защото ние мразим корумпираните, но не мразим корупцията! Всички сме против, всички се възмущаваме, всички псуваме на маса, но на въпроса "ако ти беше на негово място какво щеше да направиш", по-честните си признават, че и те биха направили така, други тактично замълчават, а тези които продължават да се тупат в гърдите, като си тръгнат от масата и ги спре КАТ веднага предлагат да "почерпят".

Ще се оправим.

*Сълзите на Бойко Борисов лекуват рак. Твърде жалко, че той не плаче. Никога.

* Табелката с инвалидна количка на паркингите в София не значи, че местата са за инвалиди. Означава просто, че ако паркирате там Бойко Борисов ще ви направи инвалид.

* Бойко Борисов не е як като бик – биковете са яки като Бойко Борисов

*Когато Бойко Борисов отива да дари кръв, той отказва иглата и иска да му дадат нож и кофа.

* Когато Господ е произнесъл “Да бъде светлина”, Бойко Борисов му отвърнал: “Кажи моля!”

* Веднъж Бойко Борисов изпил цяло шишенце хапчета за сън. Това го накарало да мигне. Веднъж.

* Джеймс Камерън искал във филма Терминатор да участва Бойко Борисов. Продуцентите не се съгласили, защото това щяло да превърне филма в документален. Затова се обадили на Шварценегер за ролята.

* Бойко Борисов е играл руска рулетка с напълно зареден револвер. И спечелил.

*Някои хора носят пижами със Супермен. А Супермен носи пижама с Бойко Борисов.

* Бойко Борисов не чете книги. Той ги бие докато не си кажат всичко.

* Бойко Борисов използва нощна лампа не защото се страхува от тъмното, а защото тъмното се страхува от Бойко Борисов.

* Оригиналът на Властелина на пръстените бил с Бойко Борисов вместо Фродо. Книгата била 5 страници дълга - Бойко Борисов пребил Саурон и цялата му армия по средата на първа глава.

*Ако по някакъв невероятен времево-пространствен парадокс Бойко Борисов се бие някога със себе си, той ще победи. Точка по въпроса.

* В първия Джурасик парк тиранозавърът всъщност не преследваше джипа. Бойко Борисов преследваше тиранозавъра и джипа…

* Според Библията, Бог създал вселената за 6 дни. Преди това обаче Бойко Борисов създал Бог като щракнал с пръсти.

* Ако опитате да потърсите “Бойко Борисов” в Google, няма да стане. Защото Google знае, че не ти намираш Бойко Борисов, а той теб…

* Оригиналното заглавие на филма Пришълецът срещу Хищникът е било Пришълецът и Хищникът срещу Бойко Борисов. Филмът обаче трябвало да се направи наново, защото кой ще плати 5 лева, за да гледа филм дълъг 3 минути?

* Бойко Борисов не се оглежда за коли, преди да пресече улицата. Колите се оглеждат за Бойко Борисов преди да преминат.

* Бойко Борисов не носи часовник. Защото ТОЙ решава колко е часът.

* Вместо конец за почистване на зъбите, Бойко Борисов използва бодлива тел.

* Когато се родил Бойко Борисов, единственият човек, който плакал е докторът. Никога, никога не пляскайте Бойко Борисов по дупето.

* Бойко Борисов знае последната цифра на числото пи.

* И е броил до безкрайност. Два пъти.

* Лесбийки не съществуват. Само жени, които още не са срещнали Бойко Борисов.

Днес много забавно ми беше как всички медии се надпреварваха да честитят на "Генерала", да му се обясняват в любов, да му свалят звезди и т.н. и едновременно с това да ритат падналите, ето в това сме най-добри май. На умряло куче нож да вадим и да подвиваме опашка пред господаря. Още от снощи ги започнаха, ама много бих искал да попитам тези кандидат "Репортерка на годината" защо 24 часа по-рано не задаваха същите въпроси и по същия начин на Доган... Защото ...ако вземе пък да остане на власт...сега ББ ще ни оправя.
Е няма да стане, няма да ни оправи или поне няма да ни оправи по-добре от всички преди него, защото докато чакаме да ни оправят все оправени ходим. (Нещо много често взех да използвам "оправя")
И тук случайно стигам до моята любима тема: Все някой друг ни е виновен.
1. Виновен е Аспарух, че на това кофти геополитическо място основал държавата.
2. Виновна Османската империя, че ни владяла 500 години.
3. Виновни руснаците, че ни освободили ама после ни завладели.
4. Виновни комунистите, че 45 години ни водили към светло бъдеще
5. Виновни демократите, че окрали държавата
6. Виновен Царя, че не ни оправил за 800 дни
7. Въновен Доган, че е взел всичко най-лошо от предните 3
8. ...
Осми ще е този, за който днес чух една жена да казва по радиото, че ще ни оправи понеже не бил като другите.
Да ама Не - казваше един човек. Ще ни оправи само времето, защото "Времето е голяма работа; то оправя всички работи"

Да се смея ли... Да плача ли?

От снощи много се чудя как да реагирам в ситуацията, в която съм изпаднал. Един човек излезе като победител от едно голямо състезание и първите неща, които направи като такъв бяха да посвети победата на дядо си и да си даде часовника на един свой приятел понеже се били хванали на бас за нещо... Няма лошо, мисля си сега докато пиша, само дето пропускам да спомена, че състезанието всъщност са парламентарни избори, победителя е бъдещия министър прецедател, а за тази победа, която той посвети на "дЕдо" си са му помогнали около 1 624 371 българи.
От друга страна тази същата победа помага замалко да слязат от почетната стълбичка, един българин с украинско (Съветско) самосъзнание, един българин с турско самосъзнание и един българин с Австро - Испанско самосъзнание, които в комплект управляваха страната с проевропейско и пронатовско самосъзнание.
Та в създалата се ситуация незнам да се смея ли... да плача ли?
В последно време все по-често ми се налага да разсъждавам за това какво искам и какво правя по въпроса за бъдещето на децата ми. Дали е правилно и достатъчно това което правя, дали не греша като оставам в България и т.н. Мислейки за това все повече се улавям, че най-добре ще е да им благодаря (на 4-те субекта по-горе), защото благодарение на тях успявам. Като знам, че ме управлява социалист с просъветски убеждения, бивш цар (това е като бившият комунист и бившият хомосексуалист), ченге с протурски нагласи и/или каратист - пожарникар - охранител - полицай, всичко което ми остава да направя е да се стегна и да не чакам нищо от никой, а да бачкам здраво, защото това е единствения ми шанс.
Така че май вместо да се смея или да плача по-добре да взема да поработя.